Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
И само нощем - Хляб

Болен, здрав, в сполука, в несполука,
залъче или комат голям,
аз съм длъжен днес да те изчукам,
утре на децата да те дам.
Само че, за да не ги отровя,
да не ги задавя с тебе, все
с чисти пръсти бедното си слово
гледам да омеся, та съвсем
да си свят на тяхната трапеза.
Хляб насущни, вярвай ми, едва
още смогвам. В този слят железен
страшна сила трябва за това.
Хляб насущни, мъко моя... Стига!
Някой ден и повален, и слаб,
ще се сгромолясам, цял застигнат
от пръстта, в която ще поникна
пак във стръкче житно, в залък хляб.

VIII. 1988 г.