Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
И само нощем - Христо Ботев

Там, над Враца, на Балкана
той лежи и досега -
на гръдта със жива рана,
във гръдта - с една тъга.
Рана мъжка, рана люта,
рана, колкото звезда.
Рана, но не от барута -
от самата свобода.
А тъгата... Ах, тъгата
като врана го кълве...
- Сестро, де е Караджата?...
...Духат бесни ветрове.
Падат зими зли и диви,
падат истини, лъжи.
Между вълк и самодива,
баладичен, той лежи.
Легендарно неизвестен.
Стар - преди да е живял.
Своите безсмъртни песни
даже в книжка не видял.
Той лежи, лежи в Балкана -
най-големият от нас.
А ний - още малчугани -
се боричкаме за власт.
Правим кариери, книги,
вдигаме пазарски шум...
А пък нему си му стигат
Вола и един куршум.
Те му стигат, за да може
да прошепне с глас висок:
"О, мой боже, правий боже!"
и той сам да стане Бог.

2. VI. 1969 г.