Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
И само нощем - Мъка

Ще се пръсна от скръб непонятна,
безпричинна, а боже би - не.
Скръб по времето минало златно -
туй, което ми всичко отне.
По загубени мама и тате,
що в покоя край мене мълчат.
По една половина познати,
що и днеска ме гледат отвъд.
По бедняци сиротни, по сръчни
печалбарбогаташи дори.
И за тях, и за тях ми е мъчно,
че треперят за свойте пари!
Цял съм скръб, цял съм бомба най-тъмна.
Не човек - зареден жив снаряд.
Ако някой ден взема, че гръмна,
да се знае: по урвите стръмни
в мен избухнал е погребът - свят.

28. XI. 1994 г.