Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
И само нощем - Отивам си

Отивам си! Стремглаво си отивам!
Но не за мен - за друго ми е жал!
Орач бях - не довърших своята нива,
сеяч бях, но не съм я дозасял..

А иде нощ и сводът се затваря
като окото на заспиващ бог.
Над нивката ми мъничка и стана
се спусна мракът черен и дълбок.

Ще падна във браздата й, ще рухна.
За моето безбожие зловещ,
Той, бог, ще да ми отмъсти - ще духне
светлика ми - последна моя свещ.

Ала и аз ще си му отмъстя - ще викна
отдолу, под пръстта с гласа си слаб:
"Ти уж ме стъпка, ала пак поникнах,
за живите, превръщайки се в хляб."

Отивам си! Какво, че си отивам,
отворил се, затваря се кръгът:
безсмъртна е онази страшна нива,
в която всички преди мен класят.

23. XI. 1994 г.