Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
И само нощем - Празник на поезията

Ще си умра с отворени очи...
Затуй ли пропилях живот до тука -
да видя как събратът ми клечи
и рови за коматче хляб в боклука

Затуй ли минах своя път нелек?
За да съзра как някой сгромолясва
най-светлата мечта от памтивек
за свобода, за равенство и братство?

Ни равенство, ни братство... И какво?
Затуй пък - свобода?... Но дращи суха
като огризка тя от пиршество,
в което други пълнят си търбуха.

Един от глад умира, друг преял,
с кола на принц край него профучава...
Не в кофата, бедняко прегладнял,
в душата ми бръкни - за идеал!
Знай, по-спокоен ще умра тогава.

28. IX. 1994 г.