Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Обади се, любов! - Червена лампичка

Не бе красавица, ни пък грозница. Мойта си
къде по-млада и красива бе.
Но бе добра и тъжна. И самотница.
Поет без думи, птица без небе.
Разведена. С мъжа си. И със ласките.
С признание, със слава, суета...
Разведена със цялото си щастие.
Сама. Съквартирантка на скръбта.
Съквартирантка и хазяйка... Дирята
на всичко щом изгубех, щом бях сам
в дома, в света, отивах й в квартирата -
изгубеното да подиря там.
По тъмно. И потайно. Бледа, слабичка,
тя спускаше перденцето със страх.
И в мрака палвахме червена лампичка -
едно кандилце в тъмния ни грях.
И като в църква светлината плисваше.
Като съблечена икона беше тя.
Любов ли правехме или пък изповед?
Богослужение или пък самота?
Една самотност, но на две разделяна.
Една едничка плът, но с две души.
Неутешима бе навън вселената,
та искахме да я поутешим.
Това е. Стар грях. Нейде зад годините.
Вдън времето. Къде е днес - не знам. -
разведената... Минало - заминало.
Не мога вече да се върна там.
В самотен час пак ми се иска, само че
запътя ли се - дявол знай защо -
във мене светва в миг червена лампичка:
"Минаването забранено! Стоп!"