Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Обади се, любов! - Лека нощ!

На Л.

Ти вече си старица и вдовица.
Покрил е сняг и моята глава.
Умрели са плът, пориви, зеници,
в които пламват плътските искрици.
Плътта умря. Духът я наджива.

И този дух те връща още млада -
изящна още, още с лик красив,
дори високомерна и с това, да
не страда, че момче по нея страда -
момче, що може да й бъде син.

Ах, колко се измъчваше момчето!
Как лакомо към всеки твой разкош
поглеждаше - към онова, което
не можейки да види и на светло,
на тъмно виждаше в съня си всяка нощ...

... Сега е светло. Само светло вече...
Косите изсветляха. И денят
предълъг стана. В тази светла вечер
и двамата светлеем - светли, веччни
във свойта най-последна светлина.

Като икони сме. Нощта е лунна.
И нищо, че - добър или пък лош -
го няма вече третият между ни,
ръката ти днес само бих целунал,
прекръствайки и двама. Лека нощ!

24.04.1991 г.