Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Обади се, любов! - Лирична археология

Пред мене зее изкоп: мойта младост.
Бездънен гроб. Огромен тъмен ров.
Жив слизам. И една след друга вадя
от дъното му сенки. От любов.
Един след други скелети огромни,
покрити с прах, със чернозем, с покой,
измъквам и не мога да си спомня
от всичките кой точно бил е мой.
Едва ги разпознавам, а се мръква.
Уж бяха на жени, а пък със страх
аз все със своя собствен ги обърквам,
все своя собствен разпознавам в тях.
И все се мъча да зарина гроба,
ала земята мърда. Под пръстта
покойница недоубита - Обич,
Любов се гърчи. Още жива, тя
пръстта наддига и излиза. Тропкат
обущата й сребърни. И мраз
в душата ми пролазва - от разкопки
май цял направен съм самият аз.