Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Обади се, любов! - Отговор

"Аз съм ти слепия случай,
ти си ми редкия жребий..."
... Боже, каква благозвучност!
Колко ехидно вълшебство
в изящните строфи си сбрала!
И колко и мъдро, и точно
се лее от край до начало
шегата, с която уж почваш:
нешеговита идея.
Прости ми, цитирам по памет:
"В твоята сянка живея..."
Сянка ли? То слънце няма -
за сенки ще ми разправяш.
По-вярно за да излезе,
кажи си го просто направо:
"Аз птица бях. Ти бе кафеза.
Аз бях свобода, ти - окова...
Крилата ми върза, заключи
вратата на клетката..."
Слово
лесно в рими реди се.
Но мой ред е сега. И слушай!
Да, точно тъй - беше ти птица,
но във кафеза задушен,
някога - много те моля,
спомни си и точно, и всичко! -
по своя, а не - моя воля
ти влезе сама, божа птичко!
И все пак, щом клетката стара
бях аз, то ключът й вълшебен
първо изскърца в кофара,
а после потъна. Но в тебе.
Да, "Ти си ми слепият случай"
и си ми... Как бе?... Не е ли
все едно. Тясно. Зло. Скучно.
Но - няма как... Късно. А ключът?...
Нехайни деца са го взели...

09.04.1991 г.