Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Обади се, любов! - Върху ръката й...

Върху ръката й блестеше пръстен,
а в съвестта ми блесваше вина.
Но все пак мъж бях аз, макар невръстен,
макар и чужда тя, все пак - жена.
Макар че беше ден, тя свещ запали.
- Ще се венчеем - каза. - Как без свещ?!
... И пръв път се венча със женско тяло
един съвсем неопитен младеж.
Омъжена за друг. Прелюбодейка.
Уж правех грях, а пък усещах страх.
Страх не от бога. И не страх библейски -
страх от самия толкоз сладък грях...
Неизразимо сладък, неизпитван!
Сред бял ден свещ гореше. Като в храм.
Тя бе икона, а пък аз - молитва.
Тя беше Ева, а пък аз - Адам.
... Но ни змия, ни - ябълка на клона.
И може би затуй от този рай
дори и господ бог не ни изгони.
Когато изгоря свещта докрай,
самият той я духна със прозявка.
И опрости той нашите лъжи.
И тъй прелюбодейната "винчавка"
във паметта години продължи...

24.04.1991 г.