Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Обади се, любов! - Видение на свещ

На Е.

Бях млад... И тя... А токът спря. Във пещ
от щастие горяхме. С ореоли
върху стените в полумрак зловещ...
Гореше тялото й като свещ
свещта бе като тялото й гола.

И вкопчени във бездиханна страст,
почти със святост, с нежност, без превземки
се любехме. А стаята край нас
бе пълна с двете сенки - тя и аз.
Тя имаше на тялото си бенка.

Като маслина. На самата гръд.
И във онези гладнички години -
за първи път докоснал женска плът -
маслини ядох. И за първи път
се чувствах сит. Сит - от една маслина.

... Но много време мина оттогаз....
Тя жива ли е? Де е? Хич не зная...
Тъмница-старост легна между нас.
И няма чудеса. И няма страст.
Светът - стъкмен като безсвещна стая.

Не, впрочем има свещ... като на гроб...
Пак гасне токът. Паля свещ, а в здрача
по нея - сълзи, бели сълзи рой.
И само моята сянка - в свършен род -
жълтее в пламъчето.... А свещта си плаче.

Обгражда ме и тъмен, и голям
всемир като маслина, като бенка.
И колкото маслината да ям,
все гладен си оставам в мрака сам...
И раснат на стената двете сенки.

12.12.1990 г.