Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Обади се, любов! - Влак 33

Шейсет и осма... Лятото... В полето...
(Христова възраст - тридесет и три... )
Тя бе жена. Без възраст. "Жулиета",
която даже името си скри.

А има ли значение как точно
се казваше? Защо са имена?
Запомних нея - хубава, порочна
и свята едновременно. Жена!...

Замръкнахме накрай града. В нивята...
Съвсем сами. Без дъхове дори.
Трева - цял бой... И как ни залюля тя!
И как ни залюля, и как ни скри

дори от божиите погледи - звездите...
И как със дъх на мента и на мрак
бе всичко, всичко покрай нас пропито!
Лежахме вдън тревите... Нейде влак

изсвири, изтрещя и лудо мина...
Навярно той - пробягал покрай нас,
отнесе тридесет и трите ми години,
а с тях - и неизвестната жена.

Отнесе всичко. Някъде. Далече.
Зад някакъв голям превал се скри.
И само сверката му чувам в лятна вечер.
Ах, колко влакове изпратих вече,
но никой - с номер "тридесет и три"...

20.04.1991 г.