Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Обади се, любов! - Защо и днес...

Защо и днес те мисля пак с тъга?
Защо и днес те вадя пак от гроба
на своя дух и като зла шега
витае твоят образ с име Обич?
Защо въобще за теб се сещам пак?
За теб - едната сянка мигновена,
единият метеоритен знак,
светлинно врязал тъмната вселена
на моя черен, непрогледен свод?
И то - подир години, подир вечност,
и то - в един отдавнашен живот,
за който не съм сигурен сам вече,
че аз съм го живял, че мой е бил?...
... Тогава беше хубава и млада.
Сега си стара, грозна може би...
Каквато и да си, аз днес не страдам,
не плача, не будувам цяла нощ -
дори и от съня ми си излязла.
Обичаш? Мразиш? Все ми е едно!
И вече ни любов, нито омраза
към тебе във душата си тая.
И ако все пак помня твойто име,
и ако все пак помня как, коя
ми е дарила вместо рожби - рими,
то е защото точно зарад тях -
за думите ми, дадени от тебе,
за спомена, за живата мечта,
при теб дошъл бих със букет цветя.
За теб, умрял мой свят. Но - непогребан.

09.04.1991 г.