Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Още съм жив - Инфарктно предчувствие

Не съм, знам, ангел, ала и не съм
такъв злодей, какъвто ви се струва!
Не ми ли стигат чуждите отвън,
та и с вас, свойте, трябва да врагувам?
Достатъчен ми е вън, оня бой,
та да се бия вътре и с другари.
От враг боли, но по боли от свой.
Особено щом гърбом те удари.
Преглъщам скритом лютите сълзи
в устата с поговорката, с онази -
"От свои, боже мили, ме пази,
от чуждите аз сам ще се опазя!"
И ако падна, ще е не от скръб,
а от сърцето, пръснатото, боже.
Светът - приятелят ми уж най-скъп -
във него право ще ми ръгне ножа.
Полубезжизнен вече, полулек,
с душица-гълъб, литнала към рая,
ще кацна в ада, но на свой човек
ръката в тази, с ножа, ще позная...