Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Още съм жив - Когато пиша, ставам друг човек...

Когато пиша, ставам друг човек.
Възнасям се във небеса измамни
ведно с цигарения пушек лек.
От вечността долавям просто ек.
И със земята нищо общо нямам.

Но тя запомва тези бягства и
след туй за тях, уви, не ми прощава.
Със месеци, с години се таи
гласът й зъл. И листът си стои
пред мене празен.
Мрак. Покой. Забрава.

А през дима - презрителен и лек -
долавям образ, чувам глас отвъден:
"Брат, стига ти, в безбожния твой век
бе бог за малко, вече си човек..."
...И тръгвам пак, на проза зла осъден.