Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Още съм жив - Привечер

Изпито е последното кафе,
изпушена - цигарата последна.
Здраченее стаята ми - сив кафез,
богат доскоро, вече - с дъх на бедност.
А беше време - в своя дом богат
мечтах да прибера и да нахраня
аз целия бездомно - гладен свят,
да излекувам всичките му рани.
А беше време - бе щастлив и сит
на тази стая оня обитател,
останал в бяла рамка да виси
и в паметта ми, и върху стената.
Той - моят маслен образ - оттогаз.
Той - моят бивш живот с чертите мои.
Той - мойта младост, мойто второ аз
от памет и бои, той, моят двойник,
за разлика от мен - неостарял...
Напушил се, напил се със кафета,
хич не му пука, хич не муе жал,
че живият му двойник днес в несрета
живее и стотинките брои...
...Кафе - изпито, даже фасче нямам...
Богат и беден, жив и от бои,
стоим - сегашен и предишен - двама.
И аз му шепна: "Братче, е добре,
какво взе ти от щедрия си жребий?
Мечтаеше цял свят да прибереш.
Да се е сетил някой днес за тебе?
Кой ти подава глътчица кафе?
Една цигара дава ли ти някой?"
...Добре, че с черното си кадифе
и двама ни еднакво скрива мракът.
Добре, че моето безсмъртие ей там
и мойта смърт ей тук в мен ще се слеят.
Дошъл в света за гордост, не за срам,
във гордост смятам да го доживея.