Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Още съм жив - Вик

И думите накрая ме напуснаха -
последните най-свидни същества,
с които в самотата, стайно-пустата,
душата ми до днеска преживя.
И думите - последните убежища
на същата душа, която в тях
намирала бе завет в тези режещи
и ледени вихрушки на света.
И думите... И тъжните, и весели
лица на всичките ми земни дни,
които цял всемир букално вместваха
в един бял лист... със четири стени.
И се усетих сам, тъй сам в покоя тих.
Светът от думи зли гърмеше вън,
та губеха се сред глъчта им моите,
удавени във общия им гръм.
Наивни, смешни и сантименталностни,
напразно проповядващи любов,
потънаха в бездънния, безжалостен -
като във притчата за цар Траяна - ров.
И страх ме вледени. И вик-безумие,
от дън душа изтръгнат, прокънтя:
"Зловещице Съдба, върни ми думите!
Живота ми вземи, но не и тях!"