Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Всеки делник има красота - На тебе, брат

По нещичко, макар и толкоз скромно,
Макар и най-невидимо на вид,
И моя труд на твоя, брат, напомня -
И аз изграждам къщи за бездомни,
И аз подобно тебе вдигам зид.

Но този зид е някак по-безшумен
И по-различни - моите къщя.
Че мойте тухли са безплътни думи,
Стените им, хем умни, хем безумни,
Подслон са не за плът, а за душа.

Да, зная, пукната пара не правят
Стена от думи, зид от плач и смях.
На мръзнещия те не дават завет,
Вода и хляб на сиромах не дават.
Човечецът си може и без тях.

Но знам и друго - сменял сума къщи,
Куп зидарии вдигал и рушал,и най-бездомният накрай се връща,
Да се загърне с топлинка насъщна
Не другаде, а в свойта си душа.

Зидарю, трупай камък върху камък!
Аз - дума подир дума. Занаят...
По-нужен труд от нашия, брат, няма!
Подай ръка! Дано най-сетне двама
Да приютим тоз безприютен свят!