Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Всеки делник има красота - Работнически квартал

Помня го - накрай града захвърлен,
В купища от смет потънал цял,
Старият, най-мръсният квартал
Бе като едно човешко гърло:
Гълташе, каквото му попадне,
Хапваше, каквото бог даде.
Свикнал бе със дни да не яде,
Хранеше се само с думи гладни.
Хранеше се само с тиха вяра:
Все ще има край животът груб
И от малкия тесняшки клуб
Все ще падне нявга катинара...
Помня го, макар че помен няма.
Днес многоетажен, чист и бял
Той - Работническият квартал -
Е затрупал мъката голяма.
По балконите му червеней мушкато.
По стъклата му - безброй слънца.
Но в смеха на малките деца
Пак дочувам мъката, която под паважа вика с глухи думи:
Тук под всеки цвят тъга расте,
И зад всеки смях - плач на дете,
А под всяка стъпка - глас куршумен...