Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Всеки делник има красота - Самотен цех

Това сме аз и стаята, и ти.
Невидимият с многото черти,
Зачетен в мойте думи и животи:
- Е, що работиш? - питаш, вгледан в тях.
- Работя, що работя! Бягай, ах!
Аз питам ли те ти какво работиш?!

Но се досещам: блъскаш се навред.
Градиш къщя, заводи. Лееш мед,
Чугун, прокат. Засяваш хляб. Лекуваш.
Чертаеш. Смяташ. Мъкнеш цял живот.
И тялото ти нищо че е в пот -
Душицата ти, грешната, студува.

В коли я возиш - бъхта тя пеша.
Със хляб я тъпчеш - гладна все. Душа.
Цял свят й дай - насита няма, брате!
Съдрана в сума драки на света,
Все дрипава вдън тебе зъзне тя.

И твойта я изкарах. Само миг -
Последен шев. Ела си я вземи!
И повече не питай що работя!
Аз съм шивачът с болното сърце -
Най-глъчният и най-самотен цех,
Облякъл - да не мръзнат - куп животи.

Машина трака и върви тигел...
- Клиенте стар, в дюкянчето дошел,
седни, душа поръчай си по мода.
Ще ти я шийна екстра - нямай дерт!
Ала от моята не вземай терк -
Шивачът, думат, все без дрешка ходел...