Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Дамян Дамянов
Всеки делник има красота - Старият миньор

- Не сте добре... - му каза лекарят
със глас най-мек. - Не сте добре!
Но в този глас, човечно-мекия,
Той чу и друго: ще се мре!
Излезе блед от кабинета му
Като от рудник най-дълбок.
Листът трепереше в ръцете му -
Не болничен, а некролог...
Не, не тъгуваше, че дроба си
Почти загубил беше той,
Ни затова, че щеше в гроба си
Да слезе като във забой.
Той беше свикнал със угрозата
Да се живее без небе.
Със тъмното и силикозата
Като с тютюна свикнал бе.
Тъжеше само за момчетата -
Без него в някой ден честит
Ще стигнат бучката,най-светлата,
Онази бучка антрацит,
Която уж бе до ръцете му,
Но да допре - не доживя.
Тя беше в него. Бе в сърцето му.
Но той не знаеше това.