Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Елин Пелин Аз, ти, той - Две мнения по въпроса Шуми Искъра буен и мътен, пенят се водите му по камъните, бият се в скалите, спокойно утихват под пясъците и пак се спущат по бързеите из кривия живописен пролом. Майското слънце свети празнично на чистото лазурно небе и към него се повдигат ту свежи и зелени, ту голи и скалисти разхвърлените върхове на Стара планина. Сред тая поезия, до брега на реката, в едно хубаво кътче под китна горичка, пълна със славеи, гургулици и кукувици, бае Ради и Трендафилчо Жълтия, дошли от София с увеселителния влак, седят с въдици в ръце и ловят риба. Пред тях насреща на една издигната равнина, затулена от гористи баири, е държавата на нане Пасун - къщата му, ннвите му, ливадите му, кошарата му, жена му и децата му. Белее му се къщичката на слънцето, люлеят се нивите, цъфтят ливадите, но никаква душа сега се не мярка там. Бай Ради и Трендафилчо хвърлят въдиците мълчаливи, съсредоточени в тапите, гледат насреща усамотеното царство на Пасуна, потънало в тишина, и повеждат разговор. - Няма го днеска Пасун - казва някак загрижено бае Ради и сваля каскета от побелялата си глава, за да изтрие потта си. Трендафилчо Жълтия обръща към него младото си пълно загоряло лице и малките му сиви очички лукаво светват. - Какво се хилиш? - казва бае Ради и изважда въдицата, за да промени червея. - Нищо - отговаря бързо Трендафил и дърпа бързо въдицата. - Какво? - повдига се бае Ради с любопитство. - Нищо, изяде ми червея. И днес ще се върнем без риба... - Ех - въздиша бае Ради, - обезриби се реката... Какво беше едно време - пръчката ще ти изядат, като я хвърлиш, а сега... - Сега си купуваме от бае Пасун, но днес няма да ни огрее. - Ех, де го Пасун! На събор е отишъл. Днес има събор, не знам на кой си манастир. Виж, жива душа не шава из държавата му. - Спи по сенките... Пийнал е, па си е полегнал... - И серкмето му не виждам. Кога е тук, серкмето му съхне, там е... пред кошарата. Няма го, няма го Пасун. Без риба ще се върнем. В това време из нивите на бае Пасун изникна, като мак, някакво момиче с червено чадърче, с бяла блузичка, огледа се наоколо и седна. Само червеното чадърче стърчеше над класовете и се клатеше. Бай Ради и Трендафил загледаха внимателно нататък. - Навярно Пасун гости има, познат е на цяла София - рече бае Ради и почна да туря нов червей на въдицата. Трендафил гледаше втренчено към червеното чадърче в нивите и малките му сиви очи като че бяха пораснали. Отведнаж край чадърчето се изправи фигурата на младеж по риза, с разкопчани гърди и почна да се озърта на всички страни. После се наведе и каза нещо на червеното чадърче. То скочи бързо и се изправи. - Ха - рече заядливо бае Ради, - ти мислиш, че е сама, а? - Хич и на ума ми не дойде. - Знам те, знам те... Навярно младите не забелязаха рибарите, защото младежът завря глава под червеното чадърче и залепи продължително уста върху устата на другарката си. - Браво, браво, ах... И аз съм тръгнал по риба пуста. Това е работа за мене. Еееех, ех! - Възмутително - обади се бае Ради, свали каскета си и го остави на земята. - Да правят такива работи из светите хорски ниви. Сигурно това е някоя госпожица от семейство, възпитавана, глезена и е излъгала, че отива с компания на екскурзия. Ти как мислиш? Защо младежта, крилатата, златната младеж, тъй много се е пристрастила към туризма? Видял ли си туристи самички, без женска компания? Най-напред почнаха с групови излети, с водачи, с команди. И аз така съм ходил едно време. Пазеше се приличие. А жени идеха рядко. С баща си, с брата си, със свои. Тия групи после се разсипаха в групички без водачи. Намешаха се братовчеди. Мина се някоя година и друга, тия малки групички се разсипаха на още по-малки, а днес, приятелю, няма групи. Днес подвамка, подвамка. Мъжко и женско, момче и момиче... Туристи, любители на природата. Ти мислиш, че виждат нещо от природата, че се възхищават от нея, че идат за чист въздух, за почивка, за здраве? - Хич не мисля тия работи, бай Ради. Аз знам защо търсят самота... знам и ме е яд, че не последвам примера им. Ама ти ме подмами с. тая въдица. Пристрастих се към тоя глупав спорт. То да хващам нещо, добре, ами нищо. Колко пъти съм се клел да зарежа тоя тапа-серсемлък, не мога. Наближи събота и нещо ме загложде. Пък и ти като кажеш: "Хайде, стягай се за утре", съвсем полудявам. В това време младежът насреща пак завря главата си под червеното чадърче. - Не мога да гледам - извика възмутено бае Ради. - Какви са тия бащи, които оставят децата си без контрол. Аз мойта дъщеря вън от града не пущам.Да, когато излезем семейно - друго е. Таз сутрин рано-рано отиде у леля си, след мен е отишла и майка й. Лелини й имат вила в Павлово. И те държат строго дъщеря си. Шеткане-меткане не позволяват. И майка и е строга. Настоява да я женим още млада. И момичето си знаем... Главата на младежа още веднаж се завря под червеното чадърче и се задържа под него. Бае Ради гледаше с възмущение. Въдицата му трепкаше. Нещо я дърпаше, но той беше се сякаш унесъл. - Тегли, тегли - каза възбудено и шепнешком Трендафил. Бае Ради трепна като насъне и дръпна въдицата. Едра голяма риба се залюля на конеца и го плесна по лицето. Трендафил скокна развълнуван. Младежите видяха рибарите. Тоя успех възбуди радостно бае Ради, но той не престана да ругае развратената младеж, която е изгубила всяко чувство на срам, и да хвали своята строгост към дъщеря си. - Ти, Трендафиле, не я познаваш. Така. Аз ще ви запозная. Ела на именния ми ден у дома - прекъсна възмущенията си бае Ради и пак почна дълга реч по морал и за възпитание. Привечер двамата приятели се упътиха към малката станция да вземат влака за връщане. Когато излизаха на пътеката, която се възкачва от реката и тръгва по линията, на отсрещната пътека в същото време се възкачваше и момичето с червеното чадърче, а след него младият и другар. Като ги видя, бае Ради се подхлъзна, падна назад и се търколи чак на поляната. Трендафил се затича към него. - Какво, бе бае Ради? - Спънах се... Остави друго, ами щях да си счупя пръчката. - Стани де, стани. Да не си се убил? - Нищо, нищо... Почакай, че ми стана зле. Трендафил слезна при другаря си. - На, пада ти се, дето така жестоко осъждаш младите. - А бе, остави ги тия млади! - някак си кисело и като че ли свенливо отговори бае Ради и в гласа му вече не звучеше ни възмущение, ни протест. Той помълча малко, помълча, изкашля се и рече: - А бе, слушай, Трендафиле, аз те поканих у дома на именния си ден, ама сега си спомних, че тоя ден ще ходим на вилата в Павлово у баджанака... Ще дойдеш друг път. Така се извини бае Ради, защото момичето с червеното чадърче беше неговата дъщеря.