Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Елин Пелин Пижо и Пендо - Добра среща Пижо отива в града. Пендо се връща оттам. Срещат се в Борисовата градина. Пендо се преструва, че не вижда съселянина си. Пижо се обръща, изглежда го, кимва учудено с глава и се обажда с добро сърце. П и ж о Добра среща, Пендо, и добър ти час... Оно кавга малко има между нас, ама ти прощавай и много не шавай - поздрави сърдечно какво е човечно П е н д о (спира се) Ти ли си бре, Пижо, я те зех за Геле, има доста време не сме се виделе, Да кориш не бързай и кусур не връзвай - малко съм залисан, та не забележих... П и ж о Па я се наежих, да се карам пак - мойто докачане дотам иде чак. П е н д о (подава му пакет с тютюн) Направи цигара, па нека забравим тая сръдня стара, таков е живото - се заедно ходят доброто и злото. П и ж о Да живееш, Пендо, ние с теб били сме па добри другари я нали ти думам: човек е магаре - на сърце добър е, па се лошо прави. Ама да е здраве... Ти какво си, що си, не те срещам вече? П е н д о Добре съм - го речи... времето такова, пръснахме се сите, не може се срещнем дори по механите. П и ж о Свето умеша се у бойове пусти, тя, каквато стана - седни па се кръсти. П е н д о Каша, брате, каша, ама сега вече работата наша, хелбете, хелбете, ще излезе цвете. П и ж о У градо ли беше? Там малко валеше, па те гледам сух си. П е н д о То отвънка сух съм, ама не отнетре, зер се поотбихме в кръчмата на Петре. П и ж о Ти си мераклия... По дъха те сещам, че си пил ракия със мезе туршия. П е н д о Нещо бе станала плюнката ми суха, па ми бе и тежко, та пих за разтуха... Ами ти къде се нататък понесе? П и ж о Срам е да обаждам накъде отваждам. П е н д о Нещо ... гяволия? П и ж о Холан, остави я - на стари години пак роди жената. Бегам да не ставам за смех по махалата. П е н д о То шопското племе си е плодовито. Ха да е честито! Ти се пак повърна от "деде" на "чиче", момче ли доби се, или е момиче? П и ж о То се знае - мажко у война роди се - у време юнашко! П е н д о Ставаме, кажи го, царщина голема и редо таков е, други колай нема - требва да се труди и младо, и старо, зер ще има нужда от войници царо. П и ж о Господ ни ги дава със пълна десница. П е н д о Ха да поприседнем на тая столица, да се поотморим и поразговорим. (сядат на една пейка) П и ж о Ти от градо идеш, знаеш, то се вика, разправи ми малко тънка политика! Какво са децата на полето бойно? (Там е и наш Стойно.) Какъв вее ветър, що прави крал Петър? Дедо Иван Руски лъже ли го още, че на помощ до-ще? Що става надоле по Косово поле? Френци, англичане гърбо ли ги хапе, та са надовели у Солун арапе? - Разни дандабури с дънести потури, зурлести сусамци, жълти афионци, сини анасонци - се от бои разни и от разни вери, човек да се дзвери! П е н д о То войската наша хубаво ги дере - кой каквото тражи, че си го намери... П и ж о Бре, майка му стара! - Да живей войската! Да живее цара! (пуха шапката си о-земи и чука на пейката) Скоро дай пол' ока, от мене заръчма! А! Прощавай, Пендо! рекох, че сме в кръчма! П е н д о Па ония вери по Солун надоле, там какво ги рече, фастъци ли, що ли? - Усетили харно острото на ножа, бегат да спасяват всеки свойта кожа. И Вардаро мътен пее и празнува - додек свет светува, има да разправа българската слава. П и ж о Там и наш е Стойно, бие се достойно. П е н д о Гяволе проклети, европейци пусти, нашите ги мачкат като сухи гръсти. П и ж о Знам ги, знам ги, Пендо, они ядат жаби, затова са слаби. П е н д о Слонове да ручат, па са си таквие - помисли си само чия войска ги бие. П и ж о Да сме благодарни, имаме си Пендо, съюзници харни. П е н д о Я ти казвам тебе, скоро че се свърши сичко какво требе и че заживее народо спокойно... П и ж о Че си дойде Стойно след тия кръвнини... Е, сега най после че станем роднини. Нали така Пендо, нема шавъркане. То требе да стане! Да си уговорим отсега двамина - че дадеш на Стойно ти твоята Кина - се за нея пише откак там замина! Пала го палила, нека с тебе, брате, да си гукнем "свате". Ти ако се сърдиш она си го сака, он кога да пойде, цела се разплака - гледам ситни сълзи по ред - броеница, па му гукна "сбогом", като гургулица. П е н д о Бре, то харно сичко, любов знам какво е, нали е страдало и сърцето мое. Но какво да кажа, що е право - право, твойто момче малко пада вироглаво, па Кина е кротка като бубулечка. П и ж о Това не е пречка. Младо е момчето, кръвта му клокоти, като се ожени он че се укроти. П е н д о Това си е право. Без заобикаляне - нека се завърне Стойно живо - здраво и оно че стане. П и ж о Дай си ръка, Пендо, нема повръщане? (стискат си ръцете) П е н д о Мойта дума честна, теб ти е известна. Казвам ти открито: да им е честито! А сега прощавай и сбогом, че бързам. П и ж о Къде ли да одим? То се е видело и я че се върнем с тебека у село. П е н д о Ха така те сакам, със другар, ти знаеш, по лек е и пато. П и ж о Така си е свато! (двамата приятели тръгват заедно за село.)