Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Христо Фотев
Елегия II

Сега ще Ви забравя - и завинаги.
Завинаги ще Ви спася във себе си.
Ще Ви спася във себе си... Не в спомена.
Не в жалката, печална деформация
на спомена - с която отмъщаваме,
прощаваме, променяме,
изгубваме...
Ще Ви забравя с удоволствие. Бъдете Вий
над паметта ми, както там във времето
под голите дървета, под закрилата
на дъждовете... Помня Ви във въздуха.
По-силна и от въздуха бъдете Вий.
Неразрушима, лъчезарно хубава.
Отникъде не идвайте - за никъде
не ме водете Вий... По-мощна винаги
от мене - от тъгата ми - и мъката.
Бъдете постоянна и безмилостна.
С очите си тогавашни -
с ръцете си
държдовни - с ръцете си тогавашни.
С нозете си по-гъвкави от прилива.
Над пометта ми винаги бъдете Вий.
Над моето умиране във делника...
Неразрушима, лъчезарно хубава.
С ръцете си, с нозете си, с очите си.
И с рамене - унесени във споме
за бившите криле...