Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Христо Фотев
Етюд (Пикасо)

В чест на художника Пикасо

Хайде, Ной!
Плувай, Ной!
Скъпи Ной!
Да потъна в земята тъй, както в спектакъл
на куклен театър!
Да си сам в тъмнината, сред водния хаос
и пустия вятър!
Да се плъзга в кръвта ти безцветния пясък
на ужаса хладен!
Да си гол до безумие, жаден до смърт -
и безмилостно гладен!
Да си Ной! Да си прав! Със стълпени животни
в нозете студени!
С ужасени дървета, опрели в гърдите ти
клони зелени!
Хайде, Ной!
Ах, на жълтия вятър големите устни
от страх да играят!
Плувай, Ной!
Да затварят очите си птиците - да не искат
да виждат и знаят!
Скъпи Ной!
Но ти трябва да виждаш! Да знаеш! Да вярваш!
Докрай да не падаш!
Защото си Ной! И защото спасяваш,
спасяваш, спасяваш!
И да пуснеш прекрасния гълъб - да литне
крилатото конче...
Аз съм сам! Аз те чакам! Ела... Аз съм твойто
маслинено кронче!
Всичко аз ти дължа! И най-вече това,
че си всичко понесъл -
и безкрайния вятър! И мечтал! И в копнежа си
скръбен и дълъг
си отправил към мен своя дъх, своя глас -
своя гълъб!
Той е в мен! Успокой се! И тръгвамкъм теб
аз със толкова радост,
че притихва големия вятър, студения страх
и беззвездния хаос...
И в най-малкия свят, и в най-малкия град
във Бургас
аз пристъпвам към теб! Аз съм с теб...
Ний сме три милиарда!
Хайде, Ной!
Плувай, Ной!
Скъпи Ной!