Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Христо Фотев
Из "Обещание за поезия"

Когато си отново над морето - и когато
от дъното му се надигне някаква дълбока,
космическа въздишка - и внезапно Скока
изпълни тялото си с тежкото си лято,
скочи - водата ще отнеме тежестта му.
Последвай устрема - замаха на ръцете си,
и чувството, секунда може би, че си крилете
на птица - да вибрира в острото ти рамо.
Очи, във взрива на мехурите разтваряй.
И пресечи със няколко измерени движения
и първото, и второто, и третото движение -
четвъртото е най-опасно - остро - не забравяй
-не си вода... Почти по-съвършено от водата
е тялото ти, голото, надолу устремено,
ще става все по-пълтно, по-опалово студено,
но ти не спирай скока си надолу, по средата.
Не вярвай на средата ти - на онова приятно
усещане за щастие - оранжево - тогава
ти превърни в стомана и най-малката си става,
защото никога не ще те видиме обратно.

Ах, твоето спасение е в скока ти надолу.
А дъното се вдига все по-тъмно, по-голямо.
Какво че въздуха... Че те изгаря пепелта му.
В морето ти си целия - на дъното му голо.
Замри - на въздуха си до последната частица.
И в най-последната, коленичи по-ниско от съня ни...
И с устремените си колене, гърди и длани
се изхвърли нагоре, по-нагоре - ти си птица.
...А въздуха - когато той те ослепи отново
и те приеме на живота си в горчивото изкуство -
ти съхрани завинаги внезапното си чувство,
че си в света - във всички ни и всичко, -
че си слово.