Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Христо Фотев
Ленинградско възпоминание

В небето - все по-близо до човека.

Люляха ме балтийски ветрове.
В хотела там - до старата аптека -
аз ще умра от много стихове.
Те идваха - и питаха - "Къде си?"
А там високо някъде в нощта
вървяха по небето стюардеси
на пръсти - със усмивка на уста.
А думите им скачаха срещу ми
по палубата тъй както - из тръба
и от случайни, най-безплътни думи
внезапно се превръщаха в съдба.
Блестеше голотата им опасна
с ямбически-сияйни рамене,
и просто "Стала безпащадна ясна"
проблясна милостта на твойто "Не".
Сега аз знам наистина - къде си.
Високо - над самите дъждове,
зовяха ме в небето стюардеси
с призивно-елегични гласове...

В небето - все по-близо до човека.