Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Христо Смирненски
Копнеж

Аз искам тихичко да отзвъни
прощалният камбанен звън
и пролетният светъл сън
да погребем в неведоми страни
под мрамора на вечната разлъка.

И разпилял златистия прашец
на утринните си мечти,
в среднощ край вашите врати
да мина бледен като чужденец,
усмихнал се през тъмната си мъка.

Над мене нивга вишните с привет
и тиха скръб да не шумят.
И месецът над моя път
да не възпре загадъчен и блед,
посребрил ярко спомена за теб.

И там - край мраморния саркофаг
на развенчаните мечти
последен цвят да прецъфти
н нека с ужаса на вечен мрак
да ме целуне моя черен жребий.