Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Италия - Резони на историята и на правото

Разговор в солунското пристанище

За Македония бе дума,
за тая българска страна.
Учений елин не на глума
с мен почна истинска война.

- Как може туй? - викна, застена. -
Земята славна, що роди
велики елински деди:
най Александра, Демостена?

- Приятелю - казах му там, -
велика слава е ваша
и нямам смисъл да я крам,
но... Македония е наша!

- Как ваша? - викна гордий син
на горделивата Елада,
и ми забъбра дамаскин
зарад Колхида, за Троада,

- Във старо време, каза с жар,
колоний гръцки вред цъфтяха,
от Понт Евксин до Гибралтар
морята нам покорни бяха.

- Приятелю, и туй го знам:
велика славата е ваша, и старий
свят се пада вам,
но... Македония е наша!

- Що значи туй? Какъв кураж!
Това на варварство мирише!
Казах ти не веднъж и дваж,
че Иродот за вас не пише.

Какво сте вий при нази днес?
А Омир, Платон, а Софокъл?
А Леонид? А Темистокъл?
А Фидиас? А Периклес?

- Приятелю, земята ваша
раждала гении тогаз,
туй знам го йощ от първий клас,
но... Македония е наша!