Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Полски впечатления

На писателката Ев. Марс

На разкоша във чертога
често мрак, тревога -
няма слънце;
а в колибата убога
с димен свод и вехти грънци -
ясно слънце.

В градовете пременени
вихрове студени -
няма слънце.
А по хълмите зелени,
де се чуват пойни звънци -
топло слънце.

Ний не видим в суетата
бога, небесата,
де грей слънце,
а зарито в земята
мъничко незнайно зрънце
чака слънце.

Чака го нощта и в мрака
славей в клон го чака,
и свод чака слънце,
и божури, и лалета,
и душата на поета
викат: "Слънце!"