Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Тя се казваше Тамара

Mais elle etait de ce monde, ou les plus belles choses
Ont le pire destin,
Et rose, elle a vecu ce que vivent les roses -
L'espace d'un matin.
Malherbe

Възхитителна девойка,
златокоса и напета,
весела и песнопойка,
съща роза, неначета
от световната поквара -
Тя се казваше Тамара.

Аз я гледах по ливади,
кат играйше с дружки млади
в роклицата белоснежна.
Как бе прелестна и нежна,
пълна с радост, пълна с вяра! -
Тя се казваше Тамара.

Аз я виждах, кат се връща
от училище - пак съща:
жизнерадостна, игрива,
лястовичка - песен жива -
пролет що при нас докара -
тя се казваше Тамара.

Що прекрасното умира?
Що цветущото издъхва,
кат самотен звук на лира?
Що ручей шумящ пресъхва
под горещата омара?
Тя се казваше Тамара.