Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Заник слънце

Пускай умру, но я умру - любя.
Пушкин

Заник слънце. Но се любя още
светли блянове и майски нощи,
красотата, чарът и чудесни,
любовта с възторзите й небесни
(в тия гърди - пак трептежи пресни):
аз се любя още.

Заник слънце. Но се любя жежко
тоя свят - на плач и смях долина,
пълна с храсти и цветя градина -
на битьето нектара, пелина
(близко ми е всичко человешко):
аз се любя жежко.

Заник злънце......но се любя нежно
усмихът приветен на зората -
сънищата млади на душата,
на живота - туй море безбрежно -
бурите и песента крилата -
аз се любя нежно.