Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Люлека ми замириса - II. Под Амбарица - Дворът ни

(Видение)

Виждам го сега. Там пее
чучурчето ден и нощ.
Гранки клати, зеленее
люлеката - мила йощ.

Из попуканите плочи
са израснали треви,
баричката тихо клочи,
вечно нещо си мълви;

чемширите бухлати
мъдрят се покрай зидът,
там на пейката е тате,
цял забулен във димът

на чибука. Гъсти вежди
тулят строгия му взор,
мъж кален в беди, премежди,
скъп на смях и разговор.

Мил деспот и раб послушен
на дълга и на честта,
във гнева - вулкан отпушен,
в благ час - цяла доброта.

Пуши той замислен. Бръчки
по навъсено лице.
В къщи викове и глъчки,
тропот, крясък, бой с ръце.

Челяд бясна там лудува
в буйни разпри и игри...
Но внезапно вик се чува:
"Мирно стойте, маскари!"