Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Песни за Македония - Българската доброта

Написано след посещението на една болница, дето учуден видях, че един наш
ранен войник гощаваше с шоколад и овощия сьседа си сърбин, тоже ранен войник.
След справка узнах, че нашият войник получил раната си от сьщия в боевета при
Пирот! Един от хилядите случаи на проявяване свойственото на бьлгарската душа
и характер добросьрдечие.

Добър и великодушен
в затишьето, в мирът,
или вулкан отпушен
на битките в шумът;

ту удар, кой убива,
ту вихър, кой ехти,
ту дева срамежлива -
народе, туй си ти.

Ужасен във борбата,
извън борбата - мил -
кого не си дивил
с гнева си, с добротата?

Но твоя гняв е вир,
море е благостта ти,
небесен дар в душа ти
и неин Бог, кумир.

Готов за всепрощенье
към вчерашний враг твой,
ти фърляш във забвенье
обидите безброй.

Херкул по ръст и сила,
дете по кротостта,
съдбата те дарила
с опасна красота.

Да, син на Добрината -
омраза, мъст не знайш,
тегнее ти враждата
и въздуха й не трайш.

Не сдържаш колко-годе
наклона твоя благ:
добряк си ти, народе,
до слабост си добряк!

Със таз душа в безпечност
пред злото на светът -
на милост и сърдечност
неизчерпаем ссъд.

Със таз душа прекрасна,
с туй златното сърце
в усмивка сбрани ясна
по строго ти лице...

На колко изненади
така си жертва бил,
в невидени прегради
челото си си бил?

И в наший век, потресен
от злоби без конец,
ти с тоя дар небесен
изглеждаш чужденец!