Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Песни за Македония - Да не се гордейме!

Да се не гордейме в пустославье шумно.
Кой там дига чаши и крещи безумно:
"Ние сме велики! Ние сме най-първи!"
В тоз час на страданья, на сълзи и кърви!

Тишина! Да млъкат песните пияни,
самофалства груби, яростни закани.
В дните на триумфа, о, Софио, давай
пример на смиренье - Белград ти не ставай.

Днес се върши тайнство велико и страшно,
далеч от нас гордост, лекомислье гряшно!
Когато във храма чувствуваме бога,
кой смей посред химнът да вдига тревога!

Днес е час тържествен на молитви, бденье,
шумен пир не става, а богослуженье,
час, във кой коват се съдбините нови,
мъртвият възкръсва, чупят се окови.

Тишина, смиренье! Крясъци ил гаври
блясъка засенят на чистите лаври:
за тях кръв проля се, кръв проля се много...
Не дигайте чаши! Молете се богу!

2 януари 1916 г.

-------------------------------
Това стихотворение ми бе навеяно при минуването късно вечер край един столичен
локал, дето шумеше "патриотарско" пиршество, в същото време, когато в близката
църква ставаше "нощно бдение" за борците на бойното поле.