Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Песни за Македония - Епилог

В тез песни трепетни душата си излях,
в тез песни искрени прославих доблестта,
в тез песни празнични излях си радостта,
кат българин и кат човек плаках.

И тая глуха скръб възторга ми тровй,
тежеше кат крушум на моя стих крилат:
защо бе, боже мой, защо бе този рат,
кой с було траурно безброй сърца зави!

Грамади трупове! Порои братска кръв
по бойните боля - славянските поля!
O, родино, не ти подаде знака пръв
за страшната борба. O, друг кръвта заля!

Ти жъдна бе за мир - показаха ти меч,
за правда ти молй - неправдата се смя...
И на - сеч, ужаси по райската земя
и споменът им гроб за братството е веч.

Мъглите днешни зли кога се разнесат,
Българио, и ти ще светнеш с лик зарист,
и силна с правото и с лавъра си чист
спокойна ще да чуйш всечеловешкий съд.

София, 14 февруари 1916 г.