Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Поля и гори - 1884 - Нашто време с шум е...

Нашто време с шум е
много плодовито,
дружествата, куме,
ражда страховито.

Братства, сказки, трупи -
всичко правим смело.
Всякой ден се лупи
нещо недозрело.

Бърже го прославим
с име безпримерно,
после го оставим
да умре мизерно.

"Та чорт да ги земе! -
някой си ми каза, -
нямам сега време
из калта да газа.

Случай през таз зима
мъчно ще намера,
утре бал ще има -
други ден - венгера."

- Хай на заседание!
- Та не сме говеда!
Сбогом, бай Иване,
бързам у съседа.

Там щъ права бденье,
чака ме форханът,
страх ме е без мене
да го не захванат.

Прежнята неделя
фръкна цяла платка:
туй се мъчно смеля,
ще ми кажат: патка.

- Хай на заседание!
Три минутки само!
- Я млъкни, Драгане,
що ще правим тамо?

Не мога пошавна!
Отивам у Шишка,
имам една славна
да скроя интрижка.

- Чуйш? От напън много
дружеството умряло!
- Да? Ех, слава богу,
удрайте клепало!

Веч се увоня то,
нека се зарови:
идущето лято
ще измъти нови.

1882