Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Поля и гори - Раненият опълченец при Шейново

Бой гърми, земя трепери.
Недалеч, под голий рът,
трима руски офицери
в бедна хижица лежът.
Славни рани из клането
ги извадиха навън,
малко чаец във гърнето
ври над слабият огън.

Изведнъж скръцна вратата
и носилка влезе пак
с нова жертва от борбата
с ратник млад, с ударен крак.
Кръв тече обилна, гъста
из пречупената кост,
сабя турска е на кръста
на злочестий млади гост.

- Ура! Ваше благородье! -
радостно извика той, -
знамето се там забоде!
Ура... Шейновския бой!
- Ну, разправяй, бога ради,
как и що?... Добра ли вест?
- Вейсел-паша се предаде
с шейсе батальона днес!

- Браво, браво, мой любезний,
за таз славна новина!
Пийни чаец, постопли се,
виж, навънка е зима.
А таз рана как ти доде?
Колко кръв, бедняжка!... Ех!
- Нищо, ваше благородье,
във редута я приех!

- Успокой се, почини си,
ти си славен маладец,
йоще чаец...отдъхни си.
Вот! Победа наконец,
и балкани няма повеч -
лаври Скобелев набра.
Слушаш, Михаил Петрович?
Туй е нашето ура.

- Молим, ваше благородье,
вий познавате добре:
Кога генералът води,
кой не иска да умре?
Отзарана аз си рекох:
как горя във тоя студ!
Двама юзбаший съсекох
вътре в самия редут!

Ето сабята, която
от по-дъртия земах,
другия - заклах, когато
ме нападна...Не, сбърках!
Той бе ранен - сатаната:
гръмна въз мен, хоп в крака!
Аз го стигнах пълзишката
и удуших го с ръка.

- Браво, храбрий мой - продума
офицерът развълнен, -
земи тез три пола...нищо,
ти си храбър и ранен,
теб Георгевский се пада...
- Ваше благородье, не,
не заслужвам аз награда:
сто да бях убил поне!

Мойте братя опълченци
в нови славни бойове
ще да гонят, поразяват
вечните ни врагове.
Аз не мога нищо веке,
а едвам се настървих:
ах, да имам крила леки,
че да фръкна и аз с них!

- Почини си колко-годе.
- пристъпът вървя добре,
струва, ваше благородье,
челяк тамо да умре:
знамената се развяха,
музиката заигра,
а гранатите валяха
от проклетата гора.

Но ний знайм, че генерала
и той върви преди нас,
и фукнахме, като хала,
към редута... и завчас
"На щики!" команда става:
бой, и крясък, и ура!
Вижте ми сега ръкава: -
не знам кой го тъй раздра!

И разбърка се народа!
Опълченците крещят:
"Ура! Смърт или свобода!"
"Аман!" - турците реват.
Всички гуркаме се вътре!
И там кръвнина и сеч:
един охка, друг се тътри -
но редутът наш е веч!
- Успокой се, братец мили,
и кракът не шевели!
- Нищо, ваше благородье,
той от радост не боли!

1882