Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Иван Вазов Разкази 1881-1901 - Г. Докузмерджанов на капъните (Разговор, зачут от една стена) Влажен, дъждовен ден. В коридора на министерството тъмно, пълно с просители, с усърнали и плахи лица. Час по час разсилният отговаря: - Господин министърът не приема, занят е. - Но днес е приемен ден! - забележват някои. - Не приема! - отговаря рязко разсилният със съзнанието, че стои по-високо от всичките тия ожидници хора. Потропват някои на една друга врата, зад която е писалището на друго едно второкласно божество, главният секретар. Но и той не приема. Един дебел господин с голям кожух и черна астраханска шапка минува из коридора, разтиквайки другите небрежно, почуква на секретаревата врата и без да чака отговор, влазя. * Главният секретар седи пред купове книжа. Една бръчка по челото. Той пита недоволен влезлият кой е и какво желае. - Народен представител, Пармаклиев! - назовава се гостът с достойнство. Секретарят става, подава ръка на госта и го поканва да седне на едно кресло. - С една молба идем до вас, господин секретарю - зима думата гостът; но самоуверения, смел и повелителен поглед показва, че не с молба, а със заповед иде. - В какво състои работата? Г. Пармаклиев обажда, че ходатайствува да се даде известна служба в едно учреждение в гр. П. на едно лице. - Но тая служба не е вакантна - отговаря секретарят. - Нищо, направете я вакантна. - Невъзможно! Господин Икономов е един от най-добросъвестните ни чиновници. - Това нищо не значи - казва Пармаклиев, като запалва цигарото си. Секретарят вижда, че има работа с някой влиятелен представител на народа. - Можем да видим другаде някъде... - Не, непременно там. - Как викаха лицето, което препоръчвате? - Павел Докузмерджанов. Секретарят се почеса по тила, като да си припомни. - Ах! Докузмерджанов! - извика той живо. - Но аз го знам... Той беше изпъден от служба преди време за пиянствуване и разврат, да? - Не знам, той е почтен човек - отговори троснато, с недоволен вид Пармаклиев. - Доколкото помня, той беше съден за злоупотребление по-после, за злоупотребление на държавни суми? Депутатът мълчеше. - Нали е същият - подзе секретарят, - който беше съден и осъден на затвор за изнасилване едно дете? - Но делото още не е решено, то е в Касацията сега... - По-рано, ако не се лъжа, г-н Докузмерджанов беше осъден окончателно за друго престъпление, за убийство, мисля, с лишение от граждански и политически права. За това писваха и вестниците. - Нищо не значи. Нека си дрънкат... Те дрънкат всичко. - Но той е опозорен! - Какво разбирате: опозорен? Секретарят не отговори, а само погледа зачудено народния представител. - Свободен ли е сега? - Да, помилван е. Секретарят скръсти ръце и си опря устата на тях. - Такава личност по никой начин не може да бъде държавен служител - продума той решително. - Но аз искам, защото именно ще бъде полезен на държавата, както е бил полезен. Сардоническа усмивка дигна края на горнята устна на секретаря. - Как? Пармаклиев стана с тържествен вид. - Тия, дето ги изброихте, са вятър - каза той. - Но ако ги турите тях и толкова още на едната капъна, а на другата едничка само заслуга на Докузмерджанова - заслугата ще надтегне. И Пармаклиев гледаше вторачено, почти нагло, в очите на секретаря. - Заслуга? - Да! - Каква заслуга? - Такава, каквато вий с всичките си науки и философии не можете пренесе на държавата. - Възможно е. - Уверявам ви. - Но коя е? - В деня на избора ми тоя лош за вас Докузмерджанов доведе при урните седемстотин и седемдесет избиратели! Седемстотин и седемдесет избиратели, чувате ли? Това е нещо, г-н секретарю. Аз му обещах и трябва да изпълня думата си. - Разбирам. Но даже и да примижим, не можем да го назначим, и никъде по нашето ведомство. - Я ми кажете защо? - Той няма ценза... Пармаклиев скокна гневен. - Ценза, ценза!... Той носи на челото си ценза!... Седемстотин и седемдесет души! Това му е цензът!... Идете вий да съберете седем души!... - Нищо не мога, законът е ясен... Аз се не наимам да докладвам за него. Явете се при господин министъра самички. Чини ми се, че и той знае за Докузмерджанова. - И тъй ще да сторя, господин секретарю, и съжалявам, че гледате много тясно. Държавните интереси за вас не значат много. И той стана. - Длъжен съм да ви предупредя, че г. министъра не приема сега. Вратата му е затворена за всички. - Пред мен ще се отвори! Сбогом. - Сбогом. Пармаклиев излезе. * Секретарят дълбоко се замисли. Не първи път беше слушал неуместни ходатайства, но такава чудовищност не бе слушал. Не се мина дълго време и звънецът на телефона издрънка. Той доближи до апарата. - Какво заповядате, господин министре? - Пригответе веднага приказа за назначението на г. Докузмерджанова. - А Икономов? - Да се уволни! - Но той е един от най.... добрите ни чиновници! Телефонът не отговори вече.