Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Иван Вазов Разкази 1901-1921 - Но вие българи ли сте? ДРАСКА Края на юли 190* година. Последните слънчеви лъчи се разтопиха в едно море от пурпур, което заливаше хоризонтната линия на Южните Родопи, и след малко в околността настана прозрачна дрезгавина. Долините и проломите потънаха в сянка, а възвишенията меланхолично се открояваха на постепенно бледнеющия небосвод. Всичко полека-лека затихна, онемя - Родопите вече заспиваха... И въдвори се дълбока, мистична тишина... Нощ. Но всред общата неподвижност неочаквано нещо шавна там нейде в гъсталака и след малко из него предпазливо се извлече някой. Непознатия внимателно изгледа околността, вслуша се и, след късо размишление, тръгна. Това беше един едва двадесетгодишен младеж с отслабнало лице и превързана ръка. Той беше въстаник от четата на Станева, която след едно сражение се оттегли в планината, а младежа, ранен в ръката, се заблуди в околността. И четвърти ден беше вече, откак той се скиташе с надежда да мине в България, да се излекува и после отново да се върне в Македония. След дълго и упорито вървене, младежа се озова на плоския връх на едно възвишение. Преди да седне да отпочине, той огледа околността. Нещо обърна вниманието му и той впери поглед в далечината. Там нейде далеко, далеко се виждаха огнени езици, които, треперейки, зловещо се издигаха към звездното небо. Гореше някакво българско село... На лицето на младежа се изписа дълбока скръб; той въздъхна и седна или по-добре се повали на земята, за да почине. Луната заливаше околността със своята сребърна светлина, а проломите и доловете тънеха в тайнствен мрак. Непобедим глад мъчеше нещастния младеж, който в продължение на своето четиридневно скитане се храни с разни зеленчуци и треви, поради което се чувствуваше съвсем слаб. Той имаше нужда от храна, за да подкрепи силите си, и реши как-как да си достави такава. С това намерение той се вдигна и тръгна. На разсъмване той съгледа една дъскорезница край една малка речица и решително се отправи към нея. Като наближи, той побара револвера, скрит под дрехите му, и се успокои. Но какво беше неговото учудване, когато насреща му се появи един турчин - владетеля на дъскорезницата. Изненадани един от други, и двамата се спряха на местата си като вкаменени, срещнаха погледи н в продължение на една минута се гледаха. Първи продума турчина: той учтиво покани непознатия си гостенин. И младежа отиде. Той разказа на турчина, както можеше, че е някакъв чифлишки работник, че се е заблудил в планината и че умира от глад. - Който и да си, синко, за мене е все едно - ти си мой гост - рече турчина, като се досети какъв човек имаше напреде си. - Отивам да донеса каквото бог дал, а ти се разположи и бъди спокоен - прибави той и изчезна в дъскорезницата. Утринните слънчеви лъчи вече покриваха с нежна златиста светлина родопските възвишения. Птичките мило цвъртяха в букаците. Утринна прохлада излека лъхаше... Между това турчина се яви, носейки хляб, сирене и мляко. Той сложи всичко това пред госта си, седна насреща му, покани го и започнаха двамата да ядат. След яденето младежа помоли турчина да му определи посоката към царския път - шосето, - като искаше с това да го вкара в заблуждение и да го накара да повярва, че той не е съмнителен човек. И турчина изпълни желанието му, но някак случайно той добави: - А ако много надясно се отклониш, ще додеш на българската граница... - Това ми и трябва - си помисли младежа, тури в пазвата си хляба и сиренето, които турчина му даде за път, прости се с него и тръгна. Като се отдалечи доста, той измени посоката на вървежа си, вярвайки, че турчина ще го предаде и ще му направи някакво зло, понеже той беше негов гост, но сега, освободен от задълженията на гостоприемството, той можеше или да го предаде, или пък сам да го издебне и убие. Обаче той се лъжеше, защото след неговото заминаване турчина се залови за работата си. И монотонния звук на дъскорезницата наруши утринната тишина. Надвечер, когато младия пътник минаваше през един лес, някой му извика да се спре. И той се спря. Тогава при него се яви един въоръжен българин във въстаническо облекло и му каза, че той е от четата на Самуилски, че е поставен на стража и че трябва да го отведе при четата. Младежа, зарадван, че отива при свои хора, последва четника. След едно късо обикаляне в леса, те додоха при четата. Повече от стотина души седяха, разположени на една полянка всред леса; по-настрана имаше една група от 3-4 души, които бяха предводителите. Но за голямо учудване на младежа, той бе приет хладно и, по заповед на главния началник на четата, отведоха го нейде настрана в леса, дето след малко се яви и сам той, придружен от няколко четници. Бе започнало да се смръква. - Кой си и отде идеш? - късо запита началника младежа и хвърли хладен поглед върху него. - Родом съм от С. и като свърших софийската гимназия, в желанието си да се жертвувам за светото македонско дело, додох в Македония и постъпих в четата на Станева... - На Станева! - гневно го пресече началника и побледня. Младежа учудено изгледа всички. - Вие сте били в четата на един наш враг, приятелю, когото аз, заедно с четата му, скоро ще унищожа. А вас, като негов четник, осъждам на смърт! - Как? Осъждате ме на смърт! - извика младежа смаян. - Но аз не съм разбойник или предател, аз съм честен борец за свободата на Македония... - Изпълнете присъдата! - студено го пресече началника, като се обърна към четниците, които го придружаваха. - Но вие българи ли сте? - извика злочестия младеж подир свирепия началник, който бавно се отдалечаваше. Никакъв отговор не последва. Беше се вече смръкнало. Леса бе потънал в дълбок мрак, разреден тук-там от накладените огньове. Без да обръща някой внимание на молбите на младежа, той бе съблечен до пояс и поведен за изпълнение на жестоката и с нищо неоправдана присъда. Един четник вървеше напред и осветляваше пътя с една факла от борина, а след него водеха осъдения. На определеното място почти насила повалиха младежа и наместиха главата му върху един пън. Наоколо беше тихо и мрачно. - Но вие българи ли сте? - отново пошепна нещастника. Вместо отговор нещо блесна и в същия миг главата на злочестия борец за свободата на Македония се търколи около пъна...