Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Скитнишки песни - Гълъбинка

I

Сред Балкана глухи - смях звънливи
проехтя от урвата скалиста,
де кози лепяха се дръгливи.
Боса пастирка с коса златиста

там се смейше, дрипава и волна.
Чедо грубо на пустиня дива -
тя цъфтеше, весела, доволна,
кат сур здравец, като птичка жива.

Приближих, продумах й. Веднага
тя фукна, бега - сърненце младо
сплашено. "Кому се смееш, драга?"
"Теб се смеем. Що тук дириш, дядо?"

И смеха й се носи на талази
в самотийте глухи... Права тя е:
пръв път скитник градски тука лази
по скалите родни и блуждае...

Спря, па пак засмя се от скалата,
де като орел заста саминка.
"Как те викат?" - креснах на момата.
Тя извика гръмко: "Гълъбинка!"

II

"Гълъбинка!" Смях звънлив и радост!
О природо, скъпа тук и скудна,
ти разкошно лейш безгрижност, младост
в бедна хижа и в гора безлюдна.

Този смях свободни, смях фъркати -
чужд в той на нашто тъжно време,
чужд на шумни улици, палати -
не го знай отдавна и сърце ми.

И кат слушах екота му волни,
сякаш чувах: "О, вий, хора лихи,
вий, души тревожни, нервни болни -
за вас няма място в тоз свят тихи!"

Май 1890