Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Скитнишки песни - Разговор

Там при Искъра дремливи
вайкаше се планината:
Де са дните ми щастливи?
Де ми фръкна тишината?

Мирна бях от памти-века,
непристъпна, непозната;
но проникна тук човека
с търнокоп, със чук, с лопата,

накърни се мойта цялост,
мойто девство неначето,
и желязото без жалост
бръкна ми в телото клето.

Канарите ми разруши,
рътовете ми пресече,
с шум гранитите промуши,
дупки в тях въртя, изсече.

На усойте ми дълбоки
шумата с барут опърли,
и въз Искъра - високи,
дръзки мостове префърли.

Из клисура затрещяха
с пушек колела железни,
пощуряли зафърчаха
по яруги и над бездни.

Оттогава мойта строга
тишина вековна фръкна,
възцари се тук тревога,
и тя вече не замлъкна!

*

Чу я влакът фърковати,
кат минуваше из друма,
дим кълбо в небе изпрати,
писна, спря се, па й дума:

- Не кълни духа човешки,
че гранита твърд убори,
твойте самотий мъртвешки
на живота че отвори.

Този друм сближи два света -
славно върши той дело си -
и на мойте колелета
цяло бъдеще се носи.

Твойта красота в забвенье
не е вече в таз минута,
няма скрита тя да вене,
не обичана, не чута.

Милиони очи жедни
теб се радват, възхищават,
твойте пазви ненагледни
на света достъпни стават;

твойте пазви, твойте тайни
и съкровища безвестни...
Грях е да стоят незнайни
божий дарове чудесни.

Там, де мина - възвестявам
край на дрямка, пробужденье,
там, де ази прогърмявам -
бликват сили, възрожденье.

Планинице, не оплаквай
тишината си безпечна,
на живота не натяквай:
вечен сън - туй смърт е вечна!"

Много йощ би казал влака -
планината да раздума,
но не можеше да чака -
свирна пак, пое си друма.