Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Звукове - I. Гете

Да, има йощ поезия в света
и има извори за вдъхновенье:
не е убило всяка висота
на наший век жестокото съмненье.

Вий казвате ми: всичко овехтя:
природата се тъй цъфти, умира;
се туй небе, звезди, гори, цветя -
еднакви, същи от създанье мира.

Какво веч може да покърти нас?
Какви по-други чувства и вълненье?
Казало се е всичко до тоз час
и всичко ново се е повторенье.

Тоз славей се едната песен пей,
туй слънце - вечно валчесто - досажда,
се тоз човек, кой глупо мре, живей,
се тез сълзи и смях, и глад, и жажда!

Да, всичко в тоя свят бледней, вехтей:
картини, шарове, напеви, мисли.
Поетът нищо ново веч не пей
и господ нищо ново не измисли!

- О, не! Не е изчерпано докрай
ни тайните на таз природа свята,
ни тоз живот - ужасен пъкъл, рай,
ни глъбините всички на душата:

цял свят, от таз вселена по-широк,
се крие йоще тайнствен във гърди ни:
ний ровим го - той става по-дълбок,
ний светнем му - по-тъмен ни се чини...

И дор умът не може да открий
на битието тайните закони,
и погледът се мъчи да пробий
завесата на други небосклони,

дор естеството има свой язик
и на душата да говори може,
и всяка песен, звук и стон, и вик
вълнува нас и мъчи, и тревожи;

дор има тук любов и красота,
и сълзи, нивга що се не изливат,
и мъки без названье на света,
и гърди, тайно що горят, изстиват;

дор нашта мисъл тича надалеч
и няма бряг на нашето мечтанье,
поети може и да няма веч -
поезията вечно ще остане.