Character-set: cp1251 (Windows cyrillic)

Иван Вазов
Звукове - V. Алфред де Мюсе

Сърце, сърце, кипяща бездна
от страсти, бунтове и плам,
демон, защо в гърди ни влезна?
Защо отне покоя нам?

Защо бълнуваш непрестанно?
Защо се свиваш и дробиш?
Ту мъртво си, ту стенеш странно,
ту леденееш, ту гориш.

На всеки миг, на всяка стъпка
в гърди ни екне твоя глас,
всяк удар твой и скок, и тръпка
е грижа, страх ил бол, ил страст.

Сърце, сърце, дълбока бездна,
кой твойте тайни е узнал?
Кой ум вникна, кой поглед влезна
в неизходимий твой дедал?

Морето има свойта матка,
небето - и то има свод!
Но ти - ти нямаш дъно, смятка,
ни път, ни край, нито изход.

Ти гатанка си вечно тайна -
ту бяс, ту вик, ту звяр, ту стон,
едно в вселената безкрайна
не знаеш никакъв закон.

Сега си лед, след малко - пламен,
заспя ли аз - ти ставаш, бдиш,
когато кажа: ще съм камен! -
ти като восък се топиш.

Духът блуждай, умът се лъже,
ти не се мамиш никой път,
сънят не може да те свръже -
не може нищо на светът!

Ти люшкаш се, пъхтиш, лудуваш -
звяр без юзда, море без мир, -
дене копнейш, ноще бълнуваш
за някой разстрошен кумир...

Сърце, сърце, реви в гърди ми!
Аз теб съм жертва - ти мен роб,
и ти, и аз ще да заспиме,
кога заспиме в мрачний гроб.