Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за хора Астрономът Астрономът всяка вечер излизал да наблюдава звездите - това било съвсем нормално, защото неговата професия могла да се упражнява само през нощта. И както ги наблюдавал, паднал в един дълбок кладенец, откъдето било невъзможно сам да се измъкне. Дълго надавал отчаяни викове за помощ. Вярвал, нали е кладенец, все пак ще минат жадни хора, ще му помогнат. На разсъмване спрели двама минувачи: - Какво си завикал отдолу бе - запитал единият. - Каква работа имаш там? Падналият им обяснил естеството на своята професия. - Абе, серсемино! - обадил се вторият. - Как ще забележиш и различиш далечните звезди, като не можеш да различиш пътя от ямата ей тук, на близката земя, дето е носът ти? - Но един ден ние ще ходим до звездите и оттам ще идват тук при нас - опитал се да обясни астрономът. - Както ние виждаме звездите, така и оттам ни виждат. - Тогава нека дойдат отгоре да те освободят - отговорил първият и почти се готвел да тръгне. Но вторият проявил човещина: - Чакай, нека да го извадим, защото иначе мърси водата, от която ще пием. Ето как личната полза породила човещината. Баща и дъщери Две сестри се оженили - едната за градинар, другата за грънчар. Когато дъщерите тръгнали на повратки у родителите си, накарали ги да се молят постоянно на боговете: едната - съпругата на градинаря - да вали всеки ден и да пои зеленчука; другата - съпругата на грънчаря - да грее слънце всеки ден, та да съхнат бързо грънците. Бащата, комуто били еднакво мили и двете дъщери, а още по-свидни и двата зетя, отговарял на всяка: - Абе и да вали, и да пече, все тая! Като ви знам какви сте разсипници и двете, колкото и да изкарват мъжете ви, вам пак няма да стига! Болен и лекар - От какво се оплаквате? - запитал лекарят пациента. - Имам висока температура. - Това е съвсем добре! Организмът ви е млад и силен, та се съпротивява на болестта. На другия ден пациентът пак иде: - Много се потя. - Това е много добре. С потта излиза болестта. На третия ден: - Отслабнах пет килограма. - Това е съвсем добре. Организмът се освобождава от излишните тлъстини. На петия ден му съобщили, че пациентът е умрял. - Съвсем добре! Той страдаше от неизлечима болест и щеше страшно да се мъчи, ако бе продължил да живее. Голям късмет извади с тази смърт! - Но с този ваш оптимизъм вие нито един болен няма да стреснете за сериозно лечение. - А вие искате да го оставя и духом да падне? Детето, което се къпело Пътник минавал край реката и чул викове за помощ от едно дете, което се давело. - Абе, момче - захокал го той, - къпе ли се на такова място? Че питай по-напред хората, па тогава влизай във водата. - Ако ще ме спасяваш, спасявай ме, после ще ми кажеш какво трябва да правя! - Я го виж, нахалник, той ще ми дава команди! - възмутил се пътникът и си тръгнал. Добре, че в минутата минал и друг пътник, който само при вида на давещото се дете с два подскока стигнал до реката и го извадил, та баснята завършва оптимистично, защото и без това трябва да ограничаваме детската смъртност. Длъжникът атинянин Един атинянин имал дълг, нормален като за всеки правоспособен гражданин, а не за роб, който не могъл да се ползва с подобни привилегии. Дълг, не вълк, нито вода пие, нито яде, нито особени грижи изисква, но забравиш ли го, пораства като боя ти и два пъти по-голям, и три пъти, става колкото цялото ти стопанство. Та този атинянин първо бил поканен да си плати най-учтиво от кредитора си, после учтивостта изпаднала, започнали заплахите, докато най-после трябвало да се прибегне до властта, защото за какво му е властта на човека и въз основа на какво плаща данъци, ако тази власт не е способна да респектира един длъжник? Длъжникът обещал на кредитора, че ще продаде цялото си стопанство и ще му се наплати. Наистина, изкарал на пазара кравата си - в това се състояло цялото му стопанство. Продава той, но никой не я купува. Не от съчувствие към длъжника или кредитора. Просто с нищо никой не го привлича тази крава. Тогава длъжникът започнал да я рекламира: - Ха купете кравата, чудесна крава! За Коледа тя ражда прасенца, да ги печете със зеле и лимон в зурлата! За Гергьовден ражда агънца, да ги печете с плънка от ориз и стафиди. За Петровден - теленце, за Димитровден - направо овен!... Слушали хората смаяни, гледали кравата и се дивили: наистина ли е тая работа? А по-недоверчивите изтърсвали по едно: - Защо лъжеш хората бе? - Ами, като имам дългове два пъти колкото боя ми и лихви десет пътя колкото дълга, ще лъжа не, ами ще лъжа. И свои, и чужди. Друг изход няма. - Ти си сбъркал занаята си. Защо не почнеш да пишеш? Как са изчезнали изчезналите народи Едно време на божия свят съществували много народи. Едва смогвала историята да ги регистрира в аналите си. Тези народи, естествено, имали свои съседи. Дали заради земите им, или заради жените им, полакомявал се някой алчен техен съсед, обявявал им война и ако бивал по-силен или по-коварен техен съсед, заробвал ги. Дали поради плача на жените им, съжалил ги друг техен съсед, обявявал война на похитителите им, освобождавал ги. И така, един народ ги заграбва, друг народ ги освобождавал, докато от тия народи най-сетне и папер (влакънце), в смисъл на помен, не е останало. И понеже въпросните народи не са си създали поети, за да оставят песни своевременно, сега даже и не можем да кажем кои са били те. Младежите и месарят Двама младежи минавали през тържището. Докато месарят увивал стока на свой купувач, единият младеж задигнал цял агнешки дроб и го мушнал в пазвата на приятеля си. Месарят забелязал липсата и не му било трудно да подозре младежите. - Боговете виждат, никакво месо не съм пипвал! - твърдял онзи, в чиято пазва стояло месото. - Боговете виждат, никакво месо няма в мен! - викал онзи, който го задигнал. - Не знам какво виждат боговете, но моите очи виждат, че на единия ръката е кървава, на другия - ризата. - У, че интелектуален касапин! Какво си седнал тук да продаваш месо? Ставай следовател! Приятелство, залог и клетва Един млад човек получил наследство в голяма сума и за да не я пропилее, оставил я на съхранение у приятеля си, като същият дал клетва в храма на Хефест, че срещу едно на сто лихва ще пази парите цяла година. Но след два дни къщата на наследника изгоряла и той се видял в чудо, та потърсил приятеля си, за да си получи парите обратно. Приятелят му страшно се разсърдил: - Аз да ти направя такава голяма услуга, да ти съхранявам пари само срещу едно на сто лихва и да се разкарвам до храма клетва да давам, че след една година ще ти ги върна, а ти, още няма три дни, и си ги искаш... Трябва да ходя в храма и да се отмятам от клетвата си. И Хефест какво ще си помисли за мен? Че съм несериозен! - Но ти знаеш, че къщата ми изгоря? - Това си е лично твой въпрос. - Но в момента нямам пари дори да се нахраня. - Тогава мога да ти дам за една година пари в заем, но срещу сто на сто лихва... Старецът и смъртта Сякъл старец дърва в гората, натоварил ги на гръб и тръгнал да се катери нагоре към селото. Катери се и мисли, че иде зимата и трябва да потяга къщата, че трябва да вземе пенсията и да я разпредели на внуците, че трябва да прати колети на дъщерите и синовете, че много работи още трябва да свърши... Дотежал му товарът, докривяло му на стареца, че силите му отслабват и в отчаянието си, че отсега нататък нищо хубаво не го очаква, спрял на земята да си почине, потресло го от студената пръст, па току почнал да кълне: - Ох, няма ли смъртта да дойде! И смъртта веднага се озовала на повикването му. - Е, какво, и на теб ли дотегна животът, старче? Той се сепнал, че не му се мряло още, как ще му се мре, то клетвите са си ей тъй, само да се намираме на работа и да му мине гневът на човека, па съобразил отговора си и рекъл на смъртта: - Ами, викам те, да ми повдигнеш товара. - Така и предполагах - отговорила Смъртта. - Бъди спокоен, старче. Няма да те водя на оня свят. Че ако взема да откарвам такива като тебе, кой ще поддържа прираста на населението в тази страна?