Character-set: cp1251 (Windows cyrillic) Радой Ралин Езопиада - Басни за лъвове Човекът, който намерил златен лъв Един ловец, който бил богаташ, но скъперник и страхливец, като минавал със слугата си през пуста местност, видял отдалече златен лъв... Веднага пратил слугата си да доведе двадесетина от слугите му да вдигнат лъва, а той ще пази. Слугите пристигнали с въжа и дървета, свързали лъва и за недълго време го внесли в дома на богаташа. Той, на немалко разстояние след тях, почнал да приближава дома си. И гледа, насреща му се облещил оня ми ти лъв, като същински. - Ами сега? - разтупало му се сърцето. - хем го имам лъва златния, целия, хем не мога да вляза в дома си. О, богове, ще се разкъсам, от една страна, алчността ми подскача от удоволствие, подмамена напред, от друга страна, моят вроден страх отдавна ме тегли назад. По какъв случай, защо, с каква цел и по чие поръчение някой смъртен скулптор създаде този лъв? Или боговете го сътвориха, че е като жив и толкова страшен? Душата ми ламти за златото, но трепери от творението, изваяно от злато. Знаем, че изкуството въздействува, но чак дотам! Хайде, направил го е ваятелят, показал си е майсторията, но защо е трябвало да го излива от злато? Ако беше от камък само, хиляда пъти да съм го натрошил и разхвърлил из пустинята. Не можеше ли със същото злато да направи стадо овчици? Без куче, разбира се, стига тези жестоки животински страсти!... Страстта ми ме кара да го задържа, но характерът ми преценява, че не мога. Но как иначе, трябва с вързани очи да се прибирам у дома си. И как ще командвам робите си, ако той е насреща ми? О, съдба, която даряваш някому дарове, а после не го оставяш да се докосне до тях! О, вода да газиш, жаден да ходиш... Ами да накарам слугите наново да го отнесат на същото място? Че те тогава, още щом ги загубя от полезрението си, ще го начупят, ще го изпродадат и ще се откупят от мен. Значи и без слуги да остана? Ах, злощастнико, какво ти донесе днешният ден... Богаташът затворил очи и със затворени очи закрачил, за да се прибере у дома си. Но се докоснал до част от лъва, изревал от страх и предал веднага духа си на боговете, които, когато решавали да вземат душата на някой богат скъперник, първо му вземали ума. Комар и лъв Комарът зажулил така зверски лъвът по нежната кожичка около ноздрите: - Хай, отбранявай се де? С какво си по-силен? С ноктите си и зъбите си ли? Че всяка жена като се бие, само на тях разчита... Цапнал го с лапа лъвът, окървавил цялата си муцуна, но, уви, нищо не можал да стори на комара. Най-после му извикал: - Назначавам те за мой заместник! Веднага поемай поста си! Комарът тутакси слязъл на земята и му откозирувал. Оттогава нататък всеки началник си избира за заместник незначителна по външност твар, на която веднъж е опитал жилото. Лъв и елен Еленът едва успял да се измъкне от гонещите го ловци и се скрил в една пещера. Сепнало го дрезгаво ръмжене. Разбрал, че е попаднал в леговището на лъва. - Дойдох да ти погостувам! - направил мили очи еленът. - По това време не се ходи на гости - отговорил му лъвът. - Ти ме сварваш в ранна сутрин, незакусил. Какво друго мога да те нагостя, освен да те изям. - Но нали си избран за цар на животните и докато ти трае мандатът, трябва да ни закриляш? - Но именно като към цар ти следва да ми указваш почит и помощ, да съм нахранен, че да бъда годен да пазя другите животни. - Лъве, царю наш всесилни - примолил се еленът, - бъди малко по-хуманен! - Хуманизмът остави за хората. Тук има лъвове! Лъв и три вола Три вола си пасели успешно винаги в триъгълник. Дръзне ли някои хищник да ги нападне, показвали му едновременно рога и копита, респектирали похитителя, така че той втори път не помислял да се доближи до тяхното триединство. Лъвът си наумил да ги изяде, но как при тяхната сплотеност? Викнал им веднъж: - Защо пасете така в триъгълник? Равни ли сте и тримата? Няма ли от вас най-голям? Втори след него? Трети най-малък? Ами че наредете се един след друг, както боговете са ви изпратили на този свят! Иначе е старомодно, ненаучно, безпринципно. Те го послушали. И, естествено, той ги изял. Поуката от тази басня е ясна: който изяжда, за него няма морал! Лъв и воловар Като прибрал чердата си, воловарят разбрал, че едно теленце било изчезнало. След напразните усилия да го намери, той застанал пред домашния си идол на Зевса и го замолил да му открие крадеца, за да го хване. Обещал за благодарност една коза. После тръгнал да дири телето, стигнал до един лес и видял насреща си лъв, който закусвал със същото теле. Воловарят хукнал да бяга и тичешком замолил Зевса: - Вседържителю и гръмовержецо! Коза ти давах, за да откриеш крадеца! Цял вол ти правя оброк, само ме скрий от крадеца! Когато молиш за нещо боговете или хората, помисли добре за последствията, след като ти се удовлетвори молбата, и за извиненията, които ще бъдеш принуден да правиш. Лъвица и лисица Похвалила се лъвицата, намерила пред кого, а на лисицата: - Аз не ги раждам като другите, ката година по няколко... Само веднъж, едно, но... лъв! - Не се радвай на своята изключителност - посъветвала я лисицата. - Като дойде техническият прогрес и при животните, всички ще започнат като тебе да раждат само веднъж, и все по едно, ама не лъв... Каквото падне, да не се плаща само ергенски данък! Мечти и посоки Менажерията се раздига: прибират платнищата, прехвърлят клетките-вагони върху релси и дългата композиция скоро ще потегли... - Най-после - вълнува се сърцето на лъва - ще се махнем от този проклет климат! Тук повече не може да се живее. Веднъж да стигнем на юг! - Най-после!... - носталгично въздиша бялата мечка... - Ще се махнем от този противен климат! Тук повече не може да се живее! Веднъж само да стигнем на север! Менажерията спира в съседния град за ден-два и пак тръгва. После в следващия съседен и в последващия, и все така, и все така. - Ужасно бавно! Най-важното е, че пътувам: посока юг! - вълнувал се лъвът. - Ужасно бавно! Но важното е, че пътуваме посока север! - вълнува се мечката. А менажерията си пътува курс изток-запад и обратно.